Сградата представлява алегория на вертикалното развитие на града, в което мястото на къщата е отредено на покрива, вместо на терена. Долните пластове, облечени в тухла, се развиват във вертикална прогресия, като започват от едва забележимо присъствие на партера и, следвайки общ принцип стават все по-плътни и наситени нагоре. Подобно на спомените на града, избледняващи назад във времето, и най-долните пластове на сградата са едва загатнати. Този засилващ се ритъм на тухлените елементи достига своя предел на насищане непосредствено преди покрива. С отръпването си навътре на това ниво, сградата рязко се променя. Видимите тухли се заменят с декоративна бетонова облицовка. Така гладките обеми на покрива се превръщат едновеременно в продължение и контрапункт на етажите под тях. Kонтрастното съпоставяне между двете части на сградата засилва идеята за градското разнообразие, която е лайтмотив за целия фасаден ритъм.

Макар и на пръв поглед затворена, Townhouse разполага с лукса на остъкляването по цялата
интериорна височина, предлаган от френските прозорци. Терасите и откраднатите погледи в различни посоки добавят към градските жилища и усещането за непосредствена връзка
със заобикалящата среда, без да нарушават тяхната интимност.

Townhouse е различен тип обитаване, който предлага многообразни възможности и щедрост на пространството, все още неизползвани в град като София.